Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Васил Хаджидеков е ученик на столичната ЧЕГ „ Проф. Иван Апостолов “. Студент по медицина втори курс, той избира да работи по едно и също време като болногледач в УМБАЛ „ Св. Екатерина “.

Преди дни Васил Хаджидеков бе определен като един от тримата представители на студентите във Факултетния съвет на Медицинския факултет при МУ – София. 

В навечерието на студентския празник 8 декември беседваме с бъдещия доктор за избора му да поеме по пътя към огромната медицина, предпразничните безредици и първите страсти по време на следването.  

Г-н Хаджидеков, по какъв начин мина последното Ви дежурство като болногледач?

Както нормално. Вече усвоих множеството действия в моите отговорности и съм по-сигурен.

Как взехте решение още от началото на следването си да поемете и този товар – грижата за болните в кардиохирургия?

И в последните години в гимназията към този момент работех в свободното си време. В деня след приемните изпити за Медицинския университет също започнах работа. Винаги съм желал да съм независим и да не завися за най-малките неща от родителите си.

Работата ми постоянно ми е носила нови познания за разнообразни страни на всекидневието. Като станах студент, околните ми ме посъветваха да работя нещо, което ще е по отношение на бъдещата ми специалност. И по този начин станах болногледач и се убеждавам, какъв брой са били прави. Научавам доста неща на практика за здравната активност

Имало ли в миналото у Вас съмнение дали да се посветите на медицината или на някаква друга специалност?

Всъщност, това ми решение не пристигна рано. Още преди да вляза в гимназията, една моя учителка по български език ми сподели – теб те виждам в бъдеще като доктор. Това ме учуди – аз не бях мислил за това. Дядо ми ми е приказвал за лекарската специалност, може би незабелязано породи у мен това предпочитание. Освен това в къщи постоянно се говореше за специалността.

Имах, несъмнено съмнения – гледайки родителите ми какъв брой доста са заети, какъв брой доста са ангажирани и натоварени. Но когато започнах да изучавам, ползата ми към медицината набъбна. И в този момент към този момент въобще не скърбя. Привлича ме и безкрайността на знанията в тази специалност. Тя се допира до доста неща от живота.

Коя бе най-голямата компликация, с която трябваше да се преборите, когато за първи път влязохте в аудиторията на медицинския университет?

Не мога да кажа тъкмо. Може би като осъзнах, че на изпит се явяваш напълно друго от учебно заведение – тук се подготвяш върху материал преподава цялостен учебен срок или даже повече.

Имате ли към този момент обичан учител, обичана дисциплинираност, която Ви притегля изключително доста?

В момента учим предклиничните дисциплини – тези които са база за клиниката. Тепърва ще имам среща с клиничните специалности. На този стадий, най-вече ми е

забавна анатомията.

Замисляли ли сте се в миналото дали имате предпочитание след време и Вие самият да се посветите на преподаване, без значение коя компетентност ще изберете?

Не съм мислил по въпроса, само че евентуално да. В фамилията ми има доста лекари и всички са преподаватели. Казва ли са ми- учейки другите ти се учиш. Така е било и в българските учебни заведения по време на Възраждането – по-големите са учили по-малките - будните българи още тогава са го осъзнали. Но имам още доста път да извървя, до момента в който стигна до такова решение

Въпреки, че сте при започване на следването си, имате ли към този момент някаква тенденция, някакво предпочитание за този избор?

Както към този момент споделих, още не съм се срещнал с клиничните специалности. Работейки в този момент в поделение по сърдечна хирургия, виждам смисъла на хирургическите дисциплини, на интервенционалните способи – само че отново ще кажа – занапред ще се срещам с клиничната медицина и там ще върша избор.

Водим този диалог в навечерието на 8 декември, с какво възприятие посрещате празника, по какъв начин ще го прекарате?

Радвам се че ще прекарам празника измежду сътрудници, които в всекидневието рядко виждам отвън образователните занимания. Студентският празник е една традиция, обичан празник...

Ако би трябвало напълно в резюме да назовете най-голямата си фантазия, кои думи бихте избрали?

Трудно ми е да бъда съответен. Искам един ден да стана добър в специалността и да намеря моето място, което да ми носи задоволство от работата.